Скални манастири

       Югоизточно от Силистра, по руслото на р. Суха, южно с. Голеш, Силистренско, започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира с множество църкви, крипти, килии и параклиси, които се намират сред девствена природа. Съхранили са своя оригинален интериор и ексериор от късната античност /ІV-VІ в./. Засега това са най-ранните скални манастири по българските земи. През епохата на Първото българско царство, т.е. през ІХ-Х в., монашеският живот в тях е възстановен. Успоредно с това в началото на Х в. южно от Дръстър по сухоречието Канагьол /древната река Дристра/ възниква втора голяма колония монашеска обител. Най-големи и интересни са манастирите около гр. Алфатар, с. В. Левски, с. Цар Асен, с. Руйно и с. Върбино, Силистренско. Според един великолепно съхранен паметник от края на ІХ в. от Цар Асен, началото на монашеския живот се свързва с Манасий инок, за който се предполага, че е един от учениците на св. Методий , съвременник и съратник на св. Наум, св. Климент и св. Константин Преславски. Колониите скални манастири в Силистренско са напуснати при печенежките нашествия в средата на ХІ в., Обитателите им се изтеглят на юг и запад, където слагат началото на нови монашески колонии по р. Провадийска, р. Бели, Черни и Русенски Лом.